Константин Илиев споделя „Думи извън сцената“ в Пловдив
Организаторите на интернационалния сценичен фестивал „ Сцена на кръстопът “ означиха 80-годишнината на огромния български белетрист и драматург Константин Илиев със специфична вечер в Камерната зала на Драматичния спектакъл, където за забележителното му наличие на сцената приказваха артисти и театроведи. Бе показана и новата книга на Константин Илиев „ Думи отвън сцената “. Художествено-документалната творба излиза от щемпел за премиерата в Пловдив с помощта на издателска къща „ Жанет 45 ”.
Празникът в чест на достолепния празник на Константин Илиев продължава и на следващия ден, когато в Камерната зала на театъра от 19.30 часа ще бъде показан спектакълът „ Великденско вино “. Интерпретацията на една от най-забележителните и играни произведения на Константин Илиев е на спектакъл „ Възраждане “. Режисурата и сценографията са дело на Весела Василева и Борислав Тонев-Бъки. Ролите извършват Свежен Младенов и Йордан Ръсин. За творчеството на Константин Илиев е писано доста, само че най-силни са думите, които изричат хората, работили с драматургичните му текстове. Ето какво са написали те през годините някои от тях:
„ Константин Илиев е зложелател на литературното говорене, лъжепоетичното изложение. Но той не се уеднаквява и с последните трендове за разтрошаване на словесния лъжебарок с нарочната приложимост на диалект и ежедневен диалект. При него този развой е органически. Той има остър нюх за неистина и фалш. Неговата тирада е сбита, доведена до съвсем кодово звучене. Тя не се схваща елементарно, необходим е ключ, а това е драматическият нюх, би трябвало да бъдеш театрал, с цел да я схванеш. ” ( Любен Гройс)
„ Константин Илиев не е съдник. Повтарям – за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя популярен лекар, той следи признаците, записва процесите на заболяването, търси съпротивителните сили на организма и… може би… се старае да им помогне с някоя от противоотровите на изкуст вото. (…) Трудно се вършат констатации от неговите разбори – те някак закономерно са все изпреварващи; процесите в живота към момента зреят, а той към този момент е налучкал тяхната мъчителна подбуда. (…) Константин Илиев цялостен живот написа едно произведение – дълго произведение с „ продължение “ – и то е, както при множеството съществени писатели, човешката комедия на времето, в което живеем. (Леон Даниел)
… Автобиографиите на персони като Константин Илиев са повече от забавни. Те са форма на отговор на въпроса какво удостоверение ще оставят „ тези, на които времето подари дали щастливата, дали нещастна, само че сигурно неповторима опция да обитават не някоя мислена, а една, колкото това и да опонира на етимологията на понятието, „ действителна Утопия “. (Проф. Амелия Личева)
Празникът в чест на достолепния празник на Константин Илиев продължава и на следващия ден, когато в Камерната зала на театъра от 19.30 часа ще бъде показан спектакълът „ Великденско вино “. Интерпретацията на една от най-забележителните и играни произведения на Константин Илиев е на спектакъл „ Възраждане “. Режисурата и сценографията са дело на Весела Василева и Борислав Тонев-Бъки. Ролите извършват Свежен Младенов и Йордан Ръсин. За творчеството на Константин Илиев е писано доста, само че най-силни са думите, които изричат хората, работили с драматургичните му текстове. Ето какво са написали те през годините някои от тях:
„ Константин Илиев е зложелател на литературното говорене, лъжепоетичното изложение. Но той не се уеднаквява и с последните трендове за разтрошаване на словесния лъжебарок с нарочната приложимост на диалект и ежедневен диалект. При него този развой е органически. Той има остър нюх за неистина и фалш. Неговата тирада е сбита, доведена до съвсем кодово звучене. Тя не се схваща елементарно, необходим е ключ, а това е драматическият нюх, би трябвало да бъдеш театрал, с цел да я схванеш. ” ( Любен Гройс)
„ Константин Илиев не е съдник. Повтарям – за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя популярен лекар, той следи признаците, записва процесите на заболяването, търси съпротивителните сили на организма и… може би… се старае да им помогне с някоя от противоотровите на изкуст вото. (…) Трудно се вършат констатации от неговите разбори – те някак закономерно са все изпреварващи; процесите в живота към момента зреят, а той към този момент е налучкал тяхната мъчителна подбуда. (…) Константин Илиев цялостен живот написа едно произведение – дълго произведение с „ продължение “ – и то е, както при множеството съществени писатели, човешката комедия на времето, в което живеем. (Леон Даниел)
… Автобиографиите на персони като Константин Илиев са повече от забавни. Те са форма на отговор на въпроса какво удостоверение ще оставят „ тези, на които времето подари дали щастливата, дали нещастна, само че сигурно неповторима опция да обитават не някоя мислена, а една, колкото това и да опонира на етимологията на понятието, „ действителна Утопия “. (Проф. Амелия Личева)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ